Стих с последното изречение

Като нежен звън,
като птича песен,
като сбъднат сън
обич ми донесе.
Скри ме във очите си
и ме пожела.
И съвсем наистина
сбъдна любовта.

Сбъдна любовта,
пролетта донесе.
Никнат ми крила,
цялата съм песен.
Искам те до мен
в този танц любовен,
нека сътворим
миг един съдбовен.

Миг един съдбовен,
преобръща цял един живот.
В миг от вечността отронен,
докосвам твоята съдба.

И спирам да сънувам самотата,
и пиша стихове безчет.
Робиня ставам на мечтата,
мечтата да съм с теб!

Мечтая да съм с теб,
но не сега,
а в някой минал век
когато можело е на седло
да се скитаме
и да спим в топлото сено...
Когато са умирали от рани,
а не като някави досадни врани....

А не като някакви досадни врани...
литнали, почернили небето
мечтите ни една по една да умират сиротни.
Да бягат от нас и да гледат на утрото в очите червени.

Да бягат от нас и да гледат на утрото в очите червени,
за да скрият сълзите и да съберат росата,
която търси стъпки на дни неродени,
за да нарисува по челата им светли дъгата.

За да нарисувам по челата им светли дъгата.
И те да обичат света, да танцуват, да скачат.
Дъгата е цветна, душата ще бъде и тя,
а с нея и дните и нощите неродени,
ще бъдат и цветни и диви.

Ще бъдат и цветни и диви,
в очите ти - две пеперуди.
Едната за дните игриви,
а другата в нощите луди.
А ти ги пусни да прелитат
в мечтите, недей да ги пъдиш.
И щом двете се запреплитат
съня си ще срещнеш на пътя.

Съня си ще срещнеш на пътя.
Ще му подариш и усмивка.
Той ще те гледа разсеяно,
ти ще го хванеш, като дете- за ръчичка.
И ще го заведеш, на красиви места.
Там където те водеше той.
И ще видите чудни неща.
Такива каквито ти показваше той.

Такива каквито ти показваше той
ще бъдат лозите на есен,
наляли в зърната си летния зной
ще падат в ръцете ти с песен
и лепкава сладост от тях ще бражди
по устните твои изящни.
Опитай целувките му,но не лъжи-
за тебе те най-са прекрасни...

зa тебе те са най-прекрасни
и като слънцето опасни
тези така красиви цветове
на коралите от Мъртвото море,
в което много хубави девици
са превръщани в морски птици.

..."са превръщани в морски птици"-
шептяха по между си вълните.
"Кои?"-недочули попитаха
на царицата морска сестрите...
Онези,които отказаха
да послушат гласа господарски
и душите си с вяра помазаха,
после пиха от билки знахарски
та забравиха цар и царица-
пристрастиха се към свободата,
за това ги така омагьоса
Повелителката на Грозотата!

Повелителката на Грозотата -
приемам думата, ще бъда!
Почернил си с бои косата,
облякал си си ризата навътре,
стърчи от джоба ти една обида,
на устните сарказъм грее.
И мислиш си, това ти стига
да станеш ми потребен.
Решил си, лошите момчета
обичам и ще ме спечелиш.
Това ли е? Така ли следва
на твойте правила повелята?
Момче, забравяш страшно бързо -
до преди миг ме нагрубява.
А нараниш ли женската й същност,
дори и грозната не ти прощава.

Дори и грозната не ти прощава -
ще чака да приключиш със куршумите!
Ти стреляй все по мене, продължавай -
аз после с кръв ще си напиша думите
които искам вместо сбогом да ти кажа:
„Обичах те! Но ми отне надеждата!”
И с удоволствие по листа ще размажа,
без капка свян и трепване на веждата
една история любовна сбъркана жестоко
несбъдната като пророчество погрешно...
Потъваш сам и мноооого надълбоко!
На дъното аз знам, че няма да те срещна.

На дъното аз знам, че няма да те срещна.
че ти си вино и уиски, аз аз още съм гореща
и немога с лед да пия бавно- обичам чистота
илИ съм твоя свят илИ съм пулса на тъгата!

ИлИ съм твоя свят илИ съм пулса на тъгата,
илИ ще заблестя по-ярка от дъгата
илИ ще скрия всичките звезди в косата
и тя ще става все по-дълга, все по-тъмна
а под клепачите ми няма да се случи ново съмване...
Отречената ми любов кажи, в какво да я превърна?

Отречената ми любов кажи,
в какво да я превърна?
В нож студен? Не ми мълчи.
Или с покров да я загърна,
да не зъзне днес навън.
А да се свие в тъмното
и кротко да заспи....

А да се свие в тъмното и кротко да заспи....
дали възможно е за моята любов,
непосилно е за нея да мълчи,
когато устните и трепкат нежен Зов.

Зовя те днес да ме прегърнеш,
на криле от Нежност да ме понесеш,
в съня от ласкавост да ме възвърнеш,
да ме обичаш,без дори за миг да спреш.

Да ме обичаш,без дори за миг да спреш,
не е утопия или фантазия,повярвай.
Защо отказваш да го разбереш-
когато любовта е състояние
от самосебе си завърта се светът
и посред зима макове разцъфват.
Обичането е най-прекият ни път
към Рая в който ангелите стъпват.

Към Рая ,в който ангелите стъпват,
пътечка има от мечти прекрасни,
гдето пъпчиците ни разцъфват
в цветовете от небесни краски.

Хвани ръката ми и да вървим,
към лоното на Вечността,
щастливи,волни да летим,
в просторите на Любовта.

В просторите на любовта
веднъж дори аз бях дъгата –
родена от небе и дъжд
целунати от светлината.

Но после се стъмни.
Откраднаха ми всички седем цвята.
Почти не помня, разбери...
Сега косата ми е тъжна.
И дълга до земята.

И дълга до Земята
е Нощта...
Съзвездия - стотици километри.
А аз вървя, вървя,
вървя
по лунната пътека към сърцето ти.

В такива дълги нощи
много тайно
се влюбвам в теб и те обичам непробудно.
Една Алиса,
хукнала след заека,
която чака да се случи чудо.

А дълга до Земята
е Нощта.
И има време да те срещна на разсъмване.
На границата със реалността
аз много, много нежно те целувам.

Аз много, много нежно те целувам,
а ти стопяваш се в бела тишина,
която се разстила и с която се сбогувам,
защото няма вечно жива толина.

Защото няма вечно жива топлина,
Аз поривите бурни в себе си ще укротя,
и спомена за теб ще прибера,
за да посрещна следващите нови чудеса...

За да посрещна следващите нови чудеса,
а чудесата винаги се раждат във душата,
и ще мога с тебе нежно да се понеса,
да се издигнем нависоко в небесата